В гората на изгубените мисли.
В реката на удавената воля.
В жаравата на един издишащ порив.
В усещането за изгаснала мечта.
В непохватната усмивка на настъпващото утро.
В непокорната загадка на нощта.
В тъжната картина на един обречен клоун.
В лятната надежда на една душа.
Усмихваш сe… на новото начало.
Тъгата… прекопираш с цветовете на дъга.
Разлистваш… страниците без да спираш.
Обличаш… своята душа.
В усещането… да не видиш изгрев,
когато бъдеш съкрушен.
Понякога… създаваш всичко отначало.
Понякога… заспиваш уморен.
Твърдението…
Твърдението, че има смисъл.
Ехти… и кара… да го вдишаш.
Бъди различен…
Това си…
Огън от чувства, който… гори… и гори…