Але Горска

Аз съм Але Горска, но не и според родителите ми и държавната администрация – едно от големите предимства на двойната ми самоличност е, че ако някога нещо се обърка, бих могла по-лесно да стигна до Мексико.

Страстна почитателка съм на неочаквания край и на абсурда в разказите, филмите и във всичко, до което ми достига погледът. Едно от най-любимите ми неща на света е четенето на книги – по-специално на разкази с неочакван край. Денят ми обикновено започва с кафе и с един такъв разказ. Едно от хобитата ми включва колекционирането на книги с разкази с неочакван край. Все пак изобщо не съм маниак, обсебен от тях, въпреки че напоследък обмислям дали да не си изхвърля дрехите от гардероба, понеже в библиотеката и фурната няма повече място.

Вярвам, че човек трябва да се развива, докато диша, да направи своя собствена пътека в големия храсталак, без да повтаря никоя друга, да рискува достатъчно, за да е сигурен, че е живял възможно най-пълноценно. Експериментирам с различни форми на изкуството. Ако нещо ме обсеби като идея, го следвам. Страдам от тревожност, неконтролируеми мисли и лунатизъм, докато чакам да ми пристигнат новите книги с разкази с неочакван край. Обсебена съм само от един човек още от преди да ми издадат официален документ за самоличност. За моя радост вместо да пусне ограничителна заповед, той също се оказа обсебен от мен през същите тези години. Не, не съм обсебена от другото ми Аз. Говоря за истински човек от плът и кръв, който също като мен си има хоби. Надпреварата е кой пръв ще завземе гардероба и ще изхвърли дрехите на другия. Все пак пространството е ограничено.

Обичам и фантастиката, и хумора, и сатирата. Самата аз пиша най-вече хумористични и сатирични разкази. Създател и главен редактор съм на списание за изкуство и култура „Светлосенки – Изкуството като начин на живот“. С три мои хумористични разказа участвам в алманах „Хумор и сатира“ 2022 на издателство „Буквите“. Получих първа награда за разказа ми „Хубав ден“, включен в сборника „Много се смей, дълго живей – 3“ за поети, прозаици и художници на издателство „Лунна светлина 13“. Получих специалната награда на редакция „Хумор и сатира“ на БНР за разказа ми „Ана и новите съседи“ от XV-ти национален конкурс за хумор и сатира „Кубрат – 2022“. И още една специална награда – тази на кмета на град Котел за разказа ми „Ръкописът“ от литературния конкурс за кратък разказ, организиран от община Котел във връзка със Световния ден на книгата. Разказът е включен в алманаха „Език мой роден, мил, в себе си магия скрил“ на издателство „Лунна светлина 13“. Мой микро-разказ бе избран да участва в изложба с една смислена социална кауза на фондация Emprove. Написах първата си книга „До моите висши учители“ на един дъх преди време и макар че това се случи в доста мрачен период от моя живот, тя, за моя изненада, придоби хумористично-сатиричен характер. Мои разкази са публикувани във вестник „Стършел“, списание „Й“, а една от историите ми получи номинация от конкурса „Албена“.

За финал ще цитирам мисъл на един от любимите ми разказвачи – Рей Бредбъри, която споделям напълно: „Първото нещо, което един писател трябва да бъде, е да е въодушевен. Той трябва да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст писателят може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.“

За контакти: ale-gorska@abv.bg

facebook.com/Ale.Gorska.x

facebook.com/humoristichni.i.satirichni.razkazi