Стопява се тялото и изчезва

Туп-туп-туп…
Ти
и
усещането за теб никога не се губи.
Свързани…
Повече отколкото предполагаш.
Далече…
Това не винаги означава същото.
Защото
винаги
си
тук.
Топло е. Никога не замръзват.
Парят…
И не се наричат сълзи.
Черните отпечатъци са очертали ръцете ни,
запечатали прегръдката преди да се стопим.
Преродени в камъни
се целим в прозорците,
зад които палачите крият следи.
Дърветата, на които бяхме обесени,
сляха корени в двете съдби.
Скучни тела в комерсиална употреба.
Вече сме повече от мъртвата плът.
Вече
няма как да бъдем същите.
Вече сме
това, което
сме…

нека се намерим
най-накрая
за
първи път.