Разхождам се по горската пътека,
но този път е толкова различно.
Предишното подобно приключение,
завърши с много страшни, прашни мисли.
Разхождам се по горската пътека,
а този път е толкова красиво.
Преди това се чувствах лунатично.
Сега усещам, че завръщам се изцяло.
Закърпих частите от новото начало.
Избърсах и натрапчивите мисли.
Избрах да тръгна по цветната пътека.
Преди убождах се от трънените храсти.
Сега отново тръгвам, но със сила нова.
Не се отказвам лесно от мечтите,
че иначе, защо да ги измислям…
Без цел, не ще намеря поредното начало.
С такава и да се изгубя,
не е страшно!
Тогава ще открия хиляди пътеки
отново… и отново… ще съм цяла.
От лудост съм обзета постоянно,
защото част от мен,
отказва да я спре. Категорично!
До изтощение чувствителна.
О, да! Такава!
Такава съм, но знам,
че ми приляга.
Дори понякога
да става страшно.
Дори отново да открия,
че лутам се в гората
и правя много грешки.
Отново ще намеря цветната пътека,
и пак… отново… и отново… ще съм цяла.
Отново ще намеря
поредното начало.