Потърпевшите от престъпления виждат в различни отношения.

Момиченце, какви са тези рани по ръцете?
Какъв е този белег на лицето?
Как се става независима личност?
Как се прекроява лоша самоличност?
Не удряй детето по главата!
Така говореше жената.
Мамо…. Няма ли татко да спре?
На няколко сантиметра е ръката,
която разби главата на детето в стената.

Бързо.… остани, стани човек и продължи…

Рани със странно сцепление.
Прекроени щрихи на личност в деспотично владение.
Малка невинна душа.

Как да намериш покой, когато си отгледана с вой?

Окървавени ръце пляскат на поредната пиеса.
На една ръка разстояние от богатата трапеза.
Разкрити.… Неразкрити.… Но с явни резултати.
Кой ще изяде от скапаните домати?
От небето валят развалени провинения.
Бурята повръща от техните прегрешения.
Чашата с вино е пълна със съмнения,
пуснати в джобове от “златни предложения”.

Долитащ звук от счупено щастие.
Времето не лекува, а потиска!
Натиква надълбоко и изстисква.
Заблудата диша във всяко съзнание,
но шевовете показват какво е реалното състояние.