Заразено въображение, подскачащо от неспиращи видения.
Тряс… само един трясък, но със силата на хиляда удара.
Разсечено съзнанието, разпиляващо се в пъзел.
Брадвата проговори, деформирайки обичайната картина.
Лунатици… лунатици… скрити в поляната… спят под цветята.
Не се издават, но се намират, образувайки кръг.
По средата… нямо божество… просто нахлуват…
Главата е там… не се кланят…
Бавно тръгват към нея, заразявайки я с изкривяване.
Пулс… учестен… с неспиращи… кипящи… преливащи…
Eла… отведи ме…
Тази нощ е хубава… скрий ме в поляната…
Ваксината е спряна от употреба… ела… това е…
Отново отключваш портите…
Този катинар… виждам… дори не е ръждясал… пак отваряш…
Намачкваш цялото спокойствие… и си го слагаш в джоба…
Нахлуват като армия и създават поредното изкривяване.
Amore… amore… ти си пълен перко…
Отсичаш глави… няма ваксина…
Здравей! Приятно ми е!
