Всмуквам зениците ти в мен.
Далече.
Някъде.
Далече…
Отвеждам ги
по
път
от дзен.
Потъват
и не се завръщат вече.
Дълбоко
под земята.
Някъде
над облаците.
Там
под водата.
Ходя,
Летя
и
Дишам.
И просто гледам.
И мълча.
Мълча и виждам.
Потъвам.
Бавно.
Някъде.
Далече.
Далеч от всичко и от всички.
Пречиствам се и колабирам пак,
когато дишам в рани от обвивки.
Потъвам
И не се задавям.
Не спирам.
И не се оглеждам.
Размахвам ръце и съм птица,
не се вплитам в нечий капан.
Нямам криле,
но политам.
Що е то?
Летя и дишам