Една клечка кибрит ми остана.
Да я запаля ли…
още не знам…
Прекалено тъмен
този ден стана.
Светлината ми трябва,
че без нея…
не знам…
Тръгнах по здрача
да диря пътека.
Тръгнах в пространството
да открия подслон.
Стигнах далеко,
но в нощ като тази,
не успях да намеря
дори своя дом.
Тогава се сетих…
Веднага разбрах…
Клечка кибрит
в ръката държах.
Драснах веднага
с нея в нощта.
Чудото стана,
видях къща една.
В миг приютих се,
усетих любов.
Звук на китара
откри смисъл нов.
Клечката стана
огромен пожар.
Изпепели тъмнината,
разля своя дар.
Напук на тъмата,
една светлина,
затопли душата
и в миг
с мен се сля.
