Днес се събудих в много лошо настроение. Отворих очи и ми се искаше да сдъвча и изплюя всичко и всеки, който ми попадне пред очите. Потърсих с поглед пантофите си, но тях ги нямаше до леглото. Много се ядосах – сигурно кучето ми пак ги е скрило.
– Сара, донеси ми пантофите – изкрещях на малката си болонка. Всъщност аз нямам куче, но търсех кого да обвиня. Живея сама, но не съм си скрила пантофите аз. За какво да го правя и да си усложнявам рано сутрин живота. Всичко при мен е изрядно. Някой все трябва да ми е скрил тъпите пантофи. Сигурно се е промъкнал крадец, докато спя, и ми ги е взел. Всъщност те са доста хубави – розови с апликация на малки мечета. Искам си ги! Веднага! Къде са? Сега трябва да се навеждам и да ги търся под леглото. Няма как да съм ги бутнала там. За какво да го правя.
Да, намерих ги под леглото. Но какво от това. Не съм ги скрила аз там. Нямам представа кой е, но ще си плати като го видя. Отидох в кухнята да си направя кафе. Свършило е тъпото кафе. Просто супер! А тази птичка какво пее така фалшиво. Ако беше човек, досега да са я уволнили от хора или от музикалната компания, в която работи. Първо да се научи да го прави добре, после да изпълнява мелодии, кацнала на клона под нечий балкон.
– Къш, къш! – не успях да я изгоня и тя продължи да си пее. Затворих толкова силно и възмутено прозореца, че изкъртих част от мазилката до него. Браво! Просто чудесно! Очертава се един много лош ден.
Преди да тръгна за работа, реших да си проверя личната поща. Ееееее… какво става сега. Нямах интернет. Плеснах се по челото. Ами да – бях забравила да го платя. На 1-ви го спират автоматично. Станах съвсем кисела. Май бях забравила да платя и тока. Я да проверя. Добре! Поне ток имаше. Тъкмо излязох през външната врата, заключих и се сетих, че съм си забравила телефона. Върнах се, взех го, след което пак излязох. Стигнах до колата, бръкнах си в джоба. Ключовете ми бяха останали горе. Хайде пак. Качих се обратно. Търсих ги около десет минути и не ги намерих никъде. Нямах повече време, довечера щях да продължа да ги търся. Някой ги е скрил и тях. Само да го намеря. Ще му се стъжни животът. Непрекъснато изчезваха неща. Принудена бях да отида с градския транспорт.
Докато чаках на спирката и си четях вестника, усетих нещо мокро на левия си крак. Ама какво е това?! Някакво улично куче препикаваше пейката.
– Къш, къш! Махни се, бе! – веднага потърсих антибактериална кърпичка в чантата. Естествено, че не намерих. Както казах – днес е лош ден. Трябваше да открия магазин или аптека, за да си купя кърпички. Щях да изпусна автобуса, но нямаше как. Трябваше да се почистя. Ето я аптеката. Добре, че е точно до спирката. Влязох вътре. Имаше поне десетина човека. Трима от тях кашляха. Сега остава и да се разболея. Докато чаках последна на опашката, влезе един господин. Той застана зад мен и веднага усетих силно напрежение. Знаех, че нещо лошо ще се случи. Имам добре развит инстинкт за тези неща. Същият този господин изведнъж започна да диша много тежко, след което не успя да се сдържи и ми кихна право във врата. Супер просто! Нямам думи. Много се нервирах, обърнах се към него, за да му се скарам, че не си е сложил маска – преди да го направя, той ми кихна в лицето. Реших, че трябва колкото се може по-бързо да изляза от аптеката и да не си отварям устата изобщо, за да не стана невинна жертва на някой вирус или бацил. Не че вече не бях станала. Реших да отида до супермаркета, който бе малко по-далече. Непременно трябваше да си купя кърпички, за да се избърша. Куче ме бе опикало, човек ми бе кихнал в лицето, а аз много закъснявах за работа.
Най-накрая се сдобих с прословутите антибактериални кърпички. Избърсах се добре навсякъде, където имаше чужда намеса. Докато отивах към автобусната спирка, заваля дъжд. Еми какво се учудвам. За ден като днешния какво е един дъжд, че така хубаво да се понакалям до уши и да ми се развали добре направената прическа. Естествено не си бях взела чадъра. Бях го забравила! Някой да иска да ме осъжда за което. И без друго си търся виновник, за да го сдъвча. Който иска да опита!
Затичах се, за да стигна по-бързо под навеса на спирката. Докато тичах, видях, че се задава автобусът, но не успях да фокусирам ясно неговия номер, валеше и ми пречеше на очите. Минах точно през четири локви, успях да прескоча петата, а в шестата едва не паднах по очи. Когато стигнах запъхтяна и точно навреме, се оказа, че не е моят номер. Целият ми панталон беше кален, имах пръски и по якето отзад. И разбира се, бях изхабила всички кърпички преди малко, за да се избърша добре.
Вече наистина много закъснях за работа. Реших да хвана такси. Точно се задаваше едно. Помахах бързо и динамично с ръце, за да ме види, но не предвидих локвата пред мен. Както и да е, когато таксиметровият шофьор спря и ме видя, отказа да ме вземе, че съм щяла да му накалям колата. Казах му, че ще му платя пет лева отгоре, той поиска десет. Спазарихме се за осем и той ме взе като преди това постла един голям черен плик за боклук под краката ми, за да не изцапам. Ако не бързах толкова и не закъснявах, никога нямаше да се кача в това такси. Сега нямах особен избор.
Стигнах до работата най-сетне. Точно днес имаше планьорка, която бях изпуснала вече наполовина. Работя в модно списание. Изглеждах толкова добре, че можеше преспокойно да ме снимат за корица. Да им покажа аз какво е улична мода. А не там, като в последния брой по същата тема, да си мислят, че на улицата и в градския транспорт човек може да ходи с дълга бяла до земята рокля, че и с тънки токчета за разкош. Тези хора слизали ли са някога от колите си, за да видят какво става по улиците. Интересно ми е, ако се бях облякла сутринта с тази бяла рокля заедно с токчетата, как ли щях да изглеждам в момента. Сега поне бях автентична. Със сигурност знам какво е улична мода. Още предишния път им казах, че роклята не е подходяща за темата, но главният редактор си държеше на своето. Понякога се чудя, тези хора на модата знаят ли какво правят изобщо. За улична мода – официална бяла рокля с тънки токчета, за официално събитие – по горнище на анцунг, тениска, по шорти, а понякога и по гащи, особено носени от обявените за най-модни жени. Най-много обичам породата модни икони, които пристъпват възвишено и добре ориентирано по разни коридори и килими. Винаги съм се чудела как успяват да позират, гледайки директно в един и същ момент към всеки един от фотоапаратите, които ги снимат. Това е висш пилотаж. Твърде е вероятно обаче да има нещо общо с добавената реалност. А аз на една снимка като хората не мога да застана и да гледам, където трябва.
По принцип си мечтая да работя в списание за култура и изкуство, но понеже в момента има само две, в които местата са заети, за разлика от модните, които наброяват сто и две, та за това съм в модно списание. По принуда, не по призвание. Трябва да си плащам тока.
Влязох в стаята, където се провеждаше планьорката, леко запъхтяха, понеже изкачих стълбите на бегом. В обсъждането за новия брой отново имаше несъответствие. Изказах си малко бурно мнението, че гълъб на главата на манекенка за корица на броя не става. Особено когато новата тема е сафари мода. Ами не мисля, че това е добра идея. Аз какво да направя, че по-късно по телефона ни отказаха да ползваме от зоологическата градина под наем слон, зебра, лъв, леопард, хиена, маймуна или друго подходящо за целта животно. Поне опитах да потърся нещо в правилната посока. От един цирк също ми отказаха, реших да не звъня другаде. И всичко това ставаше, защото не ме послушаха да добавим животното с фотошоп. Точно сега наистина имахме нужда от тази програма, но не – ползваха я само за известните модни икони и то по толкова много, че понякога се налагаше да обяснявам на приятелите си кой бе сниман на корицата.
Гълъб и сафари. Кой да ме слуша изобщо. Може би е време да напусна и да отида на друго място, където ще ценят мнението ми или поне ще си разбират от работата.
Възмутено излязох веднага след като приключи планьорката. Реших да си направя кафе, защото така и не пих сутринта, но преди това се запътих към тоалетната, за да почистя калта от панталона и якето си. С други думи, да се пооправя подходящо за модното списание, в което работя. Сигурна съм, че едва ме търпят тук, понеже имаме различни представи за мода, но засега все още не са ме уволнили и понякога надделявам в решенията, когато им предложа нещо.
А уважаемата модна икона от списанията, като гледам, дрехи подходящи все няма за нея. Гола е тръгнала по събития. Едновременно си мислех и за иконата, и за гълъба, както и за злочестата манекенка или пък голяма късметлийка, ако той реши, че има нещо да ѝ каже, по своя си начин, докато ѝ стои на главата.
Почистих се в тоалетната и се приведох в подобаващ вид. След което, от толкова шарени мисли, не разбрах как съм стигнала до столовата вместо до кафемашината. Така и така бях тук, реших да си взема хот-дог. След малко се сдобих с хубаво петно от кетчуп върху ръкава на ризата. Горчицата пък ми падна на дясната обувка.
Откровено отбелязах факта, че отново заприличах на нещо, което не е трябвало да излиза от вкъщи точно днес.
Най-сетне работният ден приключи. Уредихме гълъб, манекенка, фотограф на разположение. На планьорката побързах да предложа тема, по която да пиша, за да не ме набутат да се занимавам със статията за сафари модата. Облякох си якето и потеглих към вкъщи. А за днес, да предупредя, да внимава всеки, който ми се изпречи пред очите.