Отново се замислих за звездите и, докато гледах към небето колко красиви и загадъчни са те, ненадейно кихнах. Сепнах се и излязох от транса, а погледът ми се насочи право надолу с вече ясно оформена цел – да потърся тези на Земята. Понеже няма как да изследвам звездите в небето, ще се опитам да опозная тези на моята планета. Вместо да гледам постоянно нагоре и да си кривя врата, може би ще открия истинска земна звезда, докато си вървя по улицата.
Седнах в едно кафене в центъра и зачаках да бъда звездно зашеметена. Чаках цял ден и накрая не издържах – попитах сервитьорката дали днес в заведението ще идват някакви звезди. Тя ме погледна все едно съм я напсувала, сбърчи вежди, каза да изчакам за момент и след малко ми донесе лист. Погледнах го – видях около стотина подписа. Запитах я за какво е тази подписка, а тя едва не ме изяде с поглед. Обясни ми през зъби, че това са автографите на всички звезди, които днес са минали през кафенето. Засрамих се от своето невежество и тъкмо да я разпитам за по-подробна информация, кихнах толкова силно, че издухах листа с автографите. За ужас на сервитьорката той излетя право през вратата на заведението, която в този момент се отвори широко от следващия клиент. Вятърът отнесе листа в неизвестна посока, а сервитьорката хукна след него.
С надежда погледнах към новодошлия в кафенето. Дали пък не е някоя звезда?! Хм, като че ли виждам някакво сияние – нещо като че ли блести под черната му шапка. Може би, когато я свали, ще разбера със сигурност дали е или пък не е. Оказа се, че лъщи голото му теме. Разочаровах се, когато човекът попита другата сервитьорка дали са идвали еди кои си звезди, защото така разбрах, че е просто човек.
Не след дълго в кафенето влезе жена по гащи и сутиен със силно подута устна – най-вероятно има лош мъж. Съжалих я в този студ и я попитах дали няма нужда от малко пари, за да си купи топла дреха или супа. Тя ме изгледа така сякаш съм ѝ взела и гащите. Седнах си отново на масата и не след дълго около жената се скупчиха десетина деца. Току-що завърналата се сервитьорка след преследването на листа с автографите за мое учудване го подаде на жената с гащите и тя се подписа. О, майн Гот. Това е истинска звезда. Засрамих се дълбоко от собственото си поведение да предлагам пари на звезда, но все пак се бях притеснила да не настине. Чак сега разбирам – звездите на Земята ходят по гащи и тънко облечени. Ура, изследването ми най-сетне започна. Открих първата си истинска земна звезда. И това е фантастично – мисля си, че колкото е по-съблечена тя, толкова повече истини ще науча. Сигурна съм, че ще ми се разкрие напълно.
Бързо тръгнах към нея. В този момент тя ме посочи и няколко яки четириъгълни мъже ме хванаха и изнесоха от заведението. След което не помня подробности, само че се озовах насред магистралата. Когато отворих очи, надвесена над мен стоеше тя – втората звезда в живота ми. Перхидролената ѝ коса грееше като майско слънце и аз изпитах истинско облекчение, че отваряйки очи съм попаднала на точното място. Реших, че четириъгълните момчета просто са искали да ми помогнат по-бързо да достигна целта си. Благодарих им мислено и на майките им също.
А сега за нея – моята новооткрита звезда. Тя изглеждаше досущ като тази в кафенето. Също беше по гащи и сутиен, но не беше с издута устна. Най-вероятно има малко по-добър мъж, но не достатъчно загрижен, защото и той я беше оставил да тръгне гола в студа. Това, което ми направи впечатление, е, че тя ми заговори с доста плътен мъжки глас на фона на ангелски русата ѝ коса. Реших, че това противоречие е част от звездното ѝ сияние. За мен няма проблем. Важното е да ми се разкрие. Погледнах я с най-милия поглед, на който съм способна, а тя ми изпраска един шамар, взе ми парите от джоба, помаха кокетно на един ТИР, който спря рязко с риск да предизвика верижна катастрофа. Моята новооткрита звезда се качи пъргаво в него и замина в неизвестна посока. Стана далечна и недостижима. Язък.
Нещо не ми върви съвсем със земните звезди до този момент. В общи линии не е чак толкова трудно да ги намери човек и спокойно да се наслади на сияйния им блясък. Най-важното е никога да не спира производството на гащи, че ако звездите се окажат и без тях в един момент, ще вземе да лъсне голата истина.
Тази вечер отново се загледах нагоре… Привет, звездички в небето, апчих, звездички на Земята, вземете се облечете да не настинете.