Да избягаш и да усетиш как прониква отровата, заемаща смъртоносното си място.
Впиваща се, виеща от удоволствие, предвкусваща последните секунди на мислите.
Бавно, много бавно, дух и тяло си казват довиждане. Някъде попътно се разделят.
Спирит кацна на планетата Земя. Най-накрая. Време е да огледаме и тук. Все не остава време.
Загубих си тялото, а той се роди без душа, така че сме перфектното съчетание. Поне на тази планета.
Много ми е интересно да видя как се движи в пространството, докато го гледам от ръба на планетата.
Предишен запис.…
Котката е бяла на оранжеви петна. Мърка и се гали.
Всъщност е черна като катран, но все я виждам шарена, непрекъснато тича. Образът ми се размазва постоянно.
А ти, Спирит? Какво ще кажеш по този въпрос?
Може би някъде в края на опашката виждаш нещо. Там най-вероятно има цвят.
Дреме ти на теб. Мълчиш като пън.
Прекалено е рано или е твърде късно?
Спирит! Засечи нещо най-накрая!
Действай!
Открихме само котки.
Край!
Трябва да се върнем пак.
Щрак…
Някакво неясно очертание в мъглата. Искам да го разгледам.
Очертанието вече заприлича на нещо.
Да видим какво пише в наръчника.
Рисунки, форми, очертания.… видове.…
Ммм… маймуна…
Да видим предназначението.
Хм.…
Само за цирк ли става? Или може би просто е облечена в клоунски костюм. Пише, че отдавна не живее в гората, но ми се струва, че виждам как се люлее на клон.…
*Маймуната не е любителка на кучето Бари, защото то е всеобщ любимец. Вечно се умилква и ръфа пантофи, а после всички обвиняват котката.
Маймуната и котката имат нещо общо. Циповете им се виждат и винаги забравят да ги откопчаят. Ходят с един костюм цял живот.
Излизат от него понякога, но после отново си го обличат, защото да се скрият в тълпата е по-удобно. Видът Бари… и той така.…
Въпреки това маймуната и Бари никога не намират нищо общо. Кучето се опитва да намери нещо общо с котката, но не изкарват дълго на едно място, защото започват да се държат “като куче и котка”.
*Зелената еуглена ходи на пластичен хирург, защото иска да си намери чехълче.
Иска й се да е по-хубава за него, накрая придобива вид на зле овкусена салата и подозрително прилича на съседката си по маса в “гъзарското” място.
Получава им се, поне според наръчника. Или поне в забучените овали на раменете на чехълче. Перфектни, според Зелена.
И те не знаят как им се получава точно щастието, но не са мислили по въпроса. Важното е, че са се намерили и могат да забъркват заедно компот, когато си поискат.
Страница 23, 24, 25.…
Видове…. празници.… зелена еуглена и чехълче…
Зелена и чехълче трябва да ходят за подаръци, защото всяка събота са на гости при роднини.
Маймуната Конг и неговата жена очакват гостите и чешат доволно вратове, защото знаят, че ще се получи хубаво парти. Така по роднински…
Да. Запиша… Това трябва да се изследва. Какво е “така по роднински”, според тях?
Понякога се случва Зелена и чехълче да си говорят и за акули.
Двамата обичат да обсъждат проблемите, свързани с горните, да плуват в рибена чорба, да псуват, а после да заспиват върху масата, защото там е особено удобно място за почивка. На една ръка разстояние от всичко, за което винаги са си мислили, че си струва да живеят.
Сутрин е! Първата мисъл на папагалите е да погледнат през балкона и да видят накъде духа вятъра.
Днес е ден за разговори с крокодила.
Ужасяват се при тази мисъл, но пък после могат да отлетят до някое по-топло място, ако не бъдат нахапани много при разговор в кабинета.
Щрак…
Безкрайно шарено поле, а на него спят всички, облечени с костюми. Някои са закопчани с копчета, но не са ги натиснали правилно. Другите са с цип по дължината на тялото, който непрестанно заяжда.
Къде е бялата птица? Заради нея дойдохме, Спирит.
Трябва да донесе ключовете на всички? Пак са заспали на поляната. Трябва да се прибират по къщите си незабавно. Поляната е заприличала на зоологическа градина.
Всъщност совите и враните са ключарите, но къде са?
Хм… ясно
Първите спят, а вторите крадат.
Бялата птица е на изчезване. Който я види да си пожелае нещо.